Пепелникът препълнен...
горчи в устата от угарки,
напукан, мръсен таван,
в ъглите висят паяжини.
Голата крушка мъждука,
от мухите грозно оплюта,
хладно струи самотата,
нагло лепне в душата...
В миг, странен, неземен полъх
ме накара да вдигна глава...
Нежно докосване почувствах-
снежно-бели ангелски крила.