след стъпките
ми
ада пълзи
изплезил език
и
бълвайки огън
опитва да
стигне петите ми
които побеляха
от ходене
напред към
хоризонта
не иска да
изпусне
следите под
носа си
защото не познава
радостта на
слънцето
и ако изтърве
от погледа си
и последната ми
стъпка
ще стане
нищо
ще върне първата
си форма и
свойта същност
и като последна
сламка се
влачи след
мириса на
изгоряла плът
която вече
оздравява
и скоро
ще изчезнат сенките
на следите ми
и спомена от
горящия дъх на ада
ще се разтвори
във водата на живота