автор: aldebaran

Тишината е блъф.Няма тишина,
щом от онзи свят достигат гласове,
загрижени за нашите дела,
космическа мизерия и непрактичност.

Свила се е,в някой ъгъл и мълчи.
Няма тишина.Накрещяла се е,
а сега за свойте грехове се моли,
за светът навън така греховен!

За онзи свят се моли тя-
настръхнал подъл и коварен,
лишен от болка и любов.
Потъвам в тишина.