автор: botyofentiev

В скритите одежди на нощта
аз тая надежда за звезда
и в непрогледна тъмнина
зад облаците плаче светлина.

Усмивката и твоят дъх
усещам зад ухото си
като вечерен полъх,
зовящ ме към леглото ти.

Заспиват мислите за теб
в разтапящо се щастие,
сънят ми среща твоя поглед
в цветно сладострастие.

Ще се обичаме в съня
с непредсказуемо въображение,
на което действителността
е бледо отражение.

Ще се събудя след съня,
а ти до мен ще спиш
и както си сама,
ще те накарам да летиш.

Моя страст и моя сила,
моя непораснала мечта,
гънките на щастието ми извила,
около невинността на твоята снага.