автор: ra4e-ton

Тишината тежи...
като съвест...
и дълг.
Тишината е враг
и създател на бездни.
Тя е наша голгота...
и е разпнат недъг.
Окончателна -
край на фалшива любезност.

Тишината сълзи...
от сломена тъга.
Тя е гроб,
приютил неродените думи...
Безразличие...
с дъх на съдбовна шега.
Но е всичко, което остана -
безумие...

Тишината е трети човек между нас.
И стена,
и безлуние...
Рошава пропаст...
Ти и аз -
не в синхрон,
а във ярък контраст.
И мълчание:
парещо...
гордо...
на показ!

Тишината горчи...
с онзи вкус на хинин.
И мирише на кръв -
от сърдечност
и драми.
На безпътица
и на бездомен инстинкт...
Тишината боли
от отпуснати длани...

И преглътнати истини в нея скимтят,
и предадени спомени
лудост усещат.
Тишината крещи!...
И, макар на инат,
пак те моля:
разкъсай я
с истинска среща!