автор: Lucky68

Тази нощ,
поляните светлеят
омайват с билков аромат
Кожуха си наметнал Еньо,
към зимата отива,
да дири пухкав сняг.
А равнината сякаш се люлее
житата пеят в тихия си сън,
наоколо прелива от зелено
щурчетата огласят
лунен калдъръм.
В такава нощ,
дори на Еньо му е жарко.
Преди да тръгне, къпе своята снага.
Реката забълбуква лековита
от чистата му мъжка светлина.
Тръсне ли снага
в полето Еньо
билките посипва със роса.
Чудо в цвят узрява
и магичност сипе
в дланите
на най-ранилата мома.
Така тинтявата разправя,
въздиша мащерка с ухания си дъх,
детелината и здравецът пък обещават
момата да намери личен мъж.
В бакъри медни, Слънцето очи измива,
и нарича с нежен благослов
всяко биле да лекува,
щом откъснато е рано
с молитва и любов!