автор: severianin

Не всички битки можеш да спечелиш,
не винаги си храбър победител –
понякога отстъпваш под шрапнелите
и болката те следва по петите.
Когато Времето воюва с тебе
и се сражаваш с дни, строени в роти,
да бъдеш победен е твоят жребий
по всички фронтове и бойни коти.

Днес изгорих последните мостове
към изоставения бряг далечен.
Отстъпвам с бой – отново и отново –
и ще отстъпвам до самата вечност.
Изгубено е и това сражение!
Какъв е смисълът да продължавам,
щом всеки ден е ново отстъпление
и нямам за какво да се сражавам?

Защо тогава да строя редути?
Щом имам участ предопределена,
оскъдните оставащи минути
не е ли по-добре да са за мене?
Предавам се! Развявам бяло знаме.
/Косата ми отдавна го развява./
В окопите премина младостта ми –
днес побеляла старост ми остава.

Не искам битки, стига поражения,
от днес съм пленник – кой ще ме приеме?

Гризе ме само страшното съмнение –
не взема пленници ефрейтор Време...