Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 380
ХуЛитери: 6
Всичко: 386

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros
:: svdonchev

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГаби и Баги
раздел: Фантастика
автор: ZAGORA

Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиза от топчестото
й личице.Ах,тая усмивка! Как подслажда сърцето на мама, даже когато е уморена или ядосана! А заради нея баба я нарича”моята бисквитка”.
Баба е тази, която се грижи за Габи когато мама и тати са на работа. Тя е с прошарени коси и има бръчици на челото и около очите, но е много пъргава. Като върви раменете й са винаги изправени, а походката й е красива. Казва се баба Лили. Всички говорят за нея, че е младолика и запазена. Габи страшно иска да казват и за нея, че е младолика и запазена. Но никой не се сеща даже да упомене такова нещо.Това я разстройва и тя с надежда пита баба Лили: ”Бабо, нали и аз съм младолика и запазена като теб?” Баба Лили се смее, смее чак до сълзи и накрая вече сериозно казва:”Миличка, младолики и запазени могат да бъдат само възрастните хора.Това е начин да им се обясни, че не са остарели видимо много и се приема като похвала.”
Сутрин след закуска Габи и баба Лили излизат на разходка. Наблизо до блока, в който живеят има парк и в него Габи кара велосипед или играе с други деца. През зимата когато е студено те просто се разхождат по алеите, докато носовете им се зачервят и чак тогава се прибират на топло у дома.
Габи много обича да задава въпроси. Тя пита за всичко, но понякога вместо да даде отговор баба й казва:”За това още е рано да ти отговоря. Малка си още. Почакай да порастнеш и ще му дойде времето.”
Скоро момиченцето научи цялата азбука и вече може да чете печатни текстове. И макар че не всичко разбира й е страшно интересно.Докато баба Лили готви и шета, Габи разглежда новите си книжки или рисува. Всеки ден след обяда следва задължителен сън. А това е нещото, което детето никак не обича. Не е справедливо когато навън е светло, хората се разхождат, говорят, смеят се, да затвориш очи и да заспиш. Момиченцето всеки ден се възмущава на тая несправедливост, но какво да се прави като баба Лили е непреклонна. Тя строго казва:” Бисквитке, ти никога няма да порастнеш, ако не спиш на обяд!” Не помагат нито уговорките, нито протестите, нито сълзите. Затова и днес когато баба Лили каза на Габи:”Хайде, детенце, време е да полегнеш и да поспиш.”тя въздъхна тежко и се отправи с бавни крачки към своята стая. Мина покрай библиотечния шкаф, погледна тъжно към любимата си книжка, но подмина, защото баба й не разрешава да чете легнала.”Така ще си развалиш зрението!”- заявява категорично тя и на Габи не й остава нищо друго, освен да се подчини.
Момиченцето легна в леглото си и се зави с любимото си одеяло. Първо нарисува с пръстче във въздуха една къщичка, слънце и дърво. После написа няколко букви от азбуката, но и това й омръзна. Започна с тихичко гласче да си мърмори нещо свое, ама много, много лично. И тъкмо вече затваряше очи когато видя, че завесата на прозореца силно се раздвижи.Там зад нея имаше нещо, което шаваше и я поклащаше. Габи затаи дъх и загледа с учудване към ъгъла. Тогава завесата се отдръпна още повече и от там се показа нещо невиждано и нечувано. Габи загуби и ума, и дума. Нещото беше живо,многоцветно, с неопределени форми и плуваше в един прозрачен балон. Неизвестно защо тя не закрещя от страх, а беше необикновено спокойна. Балонът бавно се откъсна от завесата и летейки из стаята се приближи към леглото й.Чу се едно нежно гласче като звън на сребърна камбанка, което каза: ”Здравей,Габи!” Момиченцето отвори уста и забрави да я затвори, а очите й не се откъсваха от нещото. През това време то промени поне десетина пъти цветовете и формите си.И приличаше ту на дърво,ту на цвете,ту на птица,но накрая заприлича на малко дете.От вътрешността на балона струяха какви ли не цветове-жълто,оранжево,розово,червено,синьо,зелено,виолетово.Момиченцето,на което заприлича накрая това нещо беше необикновено. Тялото и главата му представляваха две кубчета- по-голямо и по-малко, свързани едно за друго като непрекъснато пулсираха и искряха с различни светлини. Ръцете и краката бяха като спирали, но накрая все пак имаха длани и стъпала. Но пръстчетата бяха пак спирали- мънички и изящни. Косите на необикновеното момиченце бяха от тъмни спирали, стърчащи във всички посоки и завършващи с по една бяла, искряща панделка. Имаше две лица напълно еднакви. Всяко лице с две тъмни очета-блестящи диамантени квадрати и с по една изумрудено зелена устица. Главата се въртеше и показваше ту едното, ту другото си лице. Нослето беше като фунийка, обърната с широката си част навън, синя на цвят и от него струяха искри като бенгалски огън. Вежди нямаше, но на челото на всяко лице стърчеше по едно двуцветно рогче като коремчето на пчеличка.То се въртеше във всички посоки. Цялото това мъничко човекоподобно същество беше от плът като всички останали същества на земята.
- Здравей Габи!- каза нещото още веднъж. Габи не отговори. Гледаше и мислеше:”Защо баба Лили не ми е казала,че има и такива играчки?!”
- Ти играчка ли си?-попита тя.
- Не, не съм. Аз просто съм едно дете, идващо от друг Космос и друга планета. Ох, зная, че не си много наясно с планетите!-възкликна човечето.
- Ако искаш да знаеш, аз съм чувала по телевизията за планети, даже и за извънземни, но още съм малка и не всичко разбирам.И...и ти откъде знаеш това?
През това време малкото кубче на момиченцето се завъртя няколко пъти около голямото.И двете лица се усмихваха,а рогчетата се въртяха във всички посоки.
- Планетите, Габи, са огромни и все пак различни по големина тела.,с които е пълен и моя,и твоя Космоса.Те са домовете на космическите семейства.Ти също живееш на планета, която е много красива. Изпълнена е с планини, равнини, морета, океани и реки, и много, много хора.Твоята планета е кръгла като топка, а моята е куб.
- Значи аз съм Габи от планетата Земя. А как се казва твоята планета?
- Аз идвам от планетата Локи, която се върти около звездата Прил в един друг Космос. Прил е нещо като вашето слънце, но е много по-ярка от него и лъчите й са многоцветни.Прекрасна е!
- А какво е това балонче,в което се движиш?- полюбопитства Габи.
- Това е моят щит. Нещо като преграда, която ме пази от опасности- обясни човечето и от нослетата-фунийки се разлетяха рояк искри.-Само за миг мога да я отстраня. Ето,виж! -и изведнъж балонът изчезна.
Габи се почувствува много щастлива.Това мъничко извънземно и извънкосмическо дете смътно приличащо на земния човек ,беше най-хубавото нещо,което тя беше срещала досега.Много й се прииска да го пипне и затова учтиво попита:
- Ще ми разрешиш ли да те пипна само мъничко.
- Може!- каза човечето- Но почакай да намаля енергията в себе си.
И то започна да потъмнява.Цветовете му не бяха вече така искрящи и очертанията на чудноватото му тяло станаха по-видими.После безшумно се приближи съвсем, ама съвсем близо до Габи и тя протегна ръка.Внимателно го докосна и усети кожата му мека и гладка. Да, то беше наистина съвсем истинско и съвсем живо. Прекара длан през двете кубчета,през спиралите на главата му,пипна носа-фунийка и рогчето първо на едното,а после на другото му лице.Беше толкова прекрасно,че започна да се смее.
- Как се казваш?-попита Габи като натисна с пръст голямото кубче.
- Името ми е Баги.Баги от планетата Локи.Приятно ми е да се запознаем.
- И сигурно също си момиченце като мен-добави Габи.
- Да, днес съм момиченце, но утре мога да бъда момченце.
- Как така?!- учуди се Габи.
- Ами много просто. Аз съм и момиченце, и момченце, защото всъщност не съм нито момиченце, нито момченце.Просто съм едно дете.
Габи съвсем се обърка. Как може хем да си момиченце, хем момченце и накрая да не си нито едното, нито другото.Това беше зашеметяващо.
- А на Локи всички деца ли са такива?- попита тя.
- Всички- беше категорична Баги.
- Ти на колко години си?-заинтересува се Габи.
- На триста двадесет и пет години.
Габи се замисли.Тя можеше да брои само до сто.
- Триста двадесет и пет повече ли е от сто?-реши да уточни тя.
- Много повече- каза Баги.
Габи отново се замисли. Мама беше на тридесет години, тати-на тридесет и три, а баба на петдесет и три.
- Но ти, ти тогава си страшно стара. Много по-стара и от баба Лили и значи не си никакво дете! Защото децата не могат да бъдат толкова стари!- възмути се тя.
- Да, така е, но при вас на Земята. При нас на Локи не е така. Ние живеем много. Всеки от нас достига до възраст пет хиляди земни години.
- А има ли такова число? Как беше, пет, пет...- заекна Габи
- Хиляди. Има такова число- важно отговори Баги и рой искри изхвърчаха от нослето й.
- Баги, искам да те попитам за нещо много специално-решително заяви Габи- Как се раждат бебетата?
- Чакай,чакай- завъртя хоботчетата си космическото дете- Ти първо ми кажи знаеш ли как се раждат бебетата на Земята?
- Аз питах няколко пъти баба Лили за това. И тогава тя каза, че татковците посявали в коремите на майките семенце, което растяло, растяло и се превръщало в бебе. Когато станело достатъчно голямо го изваждали оттам лекарите.Така то се раждало.Само че не можах да разбера как това семенце влиза в корема и как бебето излиза от там. Баба каза, че съм твърде малка и едва когато стана по-голяма ще разбера- надълго и нашироко обясни Габи.
- Така, така- каза Баги- Значи на теб ти е известна само половината от истината за раждането на децата. А ти изгаряш от любопитство да научиш цялата истина .Това е съвсем нормално. Защото, мила Габи, истината е познание,а вие сте много любознателни.Я си представи,че знаеш само половината от буквите в азбуката.Можеш ли с тях да пишеш всички думички?!Естествено,че не!Например искаш да напишеш думата „земя”. Но не знаеш как се пишат буквичките”м”и „я”. Значи ще напишеш”зе” и толкова. Ще спреш, защото не знаеш останалите две букви. Преди да научи дадена истина, човекът е сляп за нея. Когато я научи, той проглежда. Представи си, че един напълно сляп човек трябва да слезе по стъпала. Но той не знае какво е това стъпало и никога досега не е слизал по стъпала. И ако ти не му обясниш, че стъпалото има една хоризонтална , равна част и една отвесна част, и той трябва да намери с крака си точно тая равна част и да стъпи върху нея. В противен случай рискува да падне и да се нарани. Много странни са човешките същества от Земята.Те не говорят истината, прикриват я, изопачават я. Много често мислят едно, а говорят обратното на това, което мислят. И това разминаване сте нарекли лъжа. Тя пречи на хората да общуват нормално помежду си и да се обичат. Никога не е рано да се каже цялата истина на едно дете.Ако се подбират по-обикновени и достъпни думи за нея, то ще я разбере. Между вас не бива да има никакви тайни. Всичко, което се случва на Земята е нормално.То е вашият живот. Децата от Локи още като малки научават всички истини за живота. Те не познават лъжата. Габи, разбираш ли това, което ти говоря?- попита Баги.
- Ами да! Мисля, че да! -заяви решително Габи- Когато порастна и стана майка, аз винаги ще казвам цялата истина на моите деца.
- О, толкова се радвам! Това е едно прекрасно решение!- засмяха се и двете лица на Баги.- Сега ще ти разкажа за децата на Локи.Ти питаше как се раждат те.Ще трябва да те разочаровам, защото те не се раждат като земните деца . Ние имаме огромни познания. Страхувам се, че ако разговарях даже с някой много образован човек от твоята планета и той не би ме разбрал.Аз напълно ще обърна представите му за наука.Познавам доста неизмерими Вселени и законите им,защото мога да ги обхождам и да пребивавам на тяхните планети и звезди.А вие ги наблюдавате от Земята.Е, вярно е, че имате телескопи и че отправяте във вашия Космос летателни тела преди всичко към най-близките ви планети. Много от вашите научни твърдения са чисти предположения, които за съжаление не винаги са верни.
На Локи има три определящи живота ни неща,които тук, на Земята наричате организация, ред и дисциплина. И те не се спазват по задължение а защото нашето съзнание е високо. Вече ти споменах, че ние живеем 5000 земни години. Но при нас едно денонощие е равно на две земни години.А четири наши денонощия са една Локианска година. Ние живеем точно 625 Локиански години.
- Чакай, чакай, чакай!- запротестира Габи.- Ти съвсем ме обърка! Локиански години, Земни години! Не разбираш ли?! Стана много сложно.
- А ти не се опитвай да разбираш и да запомняш нищо. Запомни само, че времето е понятие, което не съществува. В различните Космоси и в различните части на вашия Космос то се измерва по различен начин. Даже при вас, на Земята има различни календари за отчитането му. Във вашия Космос, Габи,всичко е кръгово движение. Планетите са като балерини на една огромна сцена. Те се въртят около собствените си невидими оси,около по- големи от тях тела, които са светещи звезди и в същото време пътуват из цялата Вселена. На моята Вселена планетите и звездите имат необичайни форми,непознати за вас.Те се движат по права линия,а не кръгово. Цветовете са необясними за вас. Правенето и раждането на деца при нас също е различно.Тъй като всички живеем еднакво дълго/практически преждевременна смърт няма/, ние поддържаме броя на населението постоянен.И тъй като отдаваме значение на движението на планетите, един ден при нас се нарича „отлоки”,а една нощ „долоки”,а двете половини на годината ни се наричат „отприл” и „доприл”...
- Баги, много те моля, разкажи ми за децата на твоята планета! Искам да науча всичко за тях- как се раждат, как живеят, как играят и учат и какви са родителите им?
Габи употреби думичката”моля”,защото баба Лили и беше обяснила, „че блага дума железни врати отваря”.Тая думичка
изпълнява всички желания.
-Е, добре! Аз ще ти разкажа, но и ще ти покажа всичко за децата на Локи.
- Ще ми покажеш ли?! -учуди се Габи- Как така ще ми покажеш?
- Ами много просто. Моята мисъл ще превърне тялото ми в екран. На него ти ще виждаш като на вашия телевизор онова, за което ти говоря. Всичко на твоята планета Земя е съставено от много мънички частици, наречени атоми А всичко на моята Локи, включително и локианските жители са изградени от частици по- малки и съставни на атома, наречени протони,електрони, йони, които образуват плазмата.
Тук му е мястото да отбележа, Габи, че за да ме разбираш, ползувам само ваши земни названия.Ние имаме напълно различни от вашите имена на строежните частици.Аз съм плазмен локианец, Габи, затова мога да променям формата и плътността си.Това, което ще видиш върху стената на долното ми кубче е плазмена визия, работеща не с ток, а с мисъл.Така както ти с помощта на своята мисъл можеш да повдигнеш ръка или крак, да се усмихнеш, да се разплачеш..И така, започвам моя разказ.При вас за да се роди едно дете са необходими мъж и жена, които стават негови родители наречени баща и майка.На Локи няма мъже и жени.Всички сме еднакви.
- Баги, а ти във къща ли живееш или във блок?-внезапно попита Габи.
-Ние на Локи нямаме домове, в които да живеят повече от двадесет човека.Нямаме и блокове,но нашите домове са различни по форма.Много често обичаме да ги разваляме и да строим нови със нови форми. Имаме много способни учени, които изработват проектите на домовете ни. Пък и във всяко семейство има поне по един такъв учен.
- Искаш ли да ти покажа сегашния ми дом?- попита Баги
- Как, как ще ми го покажеш?-заекна Габи
- Гледай средната част на тялото ми и ще видиш- отговори Баги.
В това време тялото на Баги засия с мека,многоцветна светлина и
върху страната на голямото кубче се появи виолетово сияние и
на него като на екран се появи картина.Изобразяваше многообразни ,но непознати по форма и цветове сгради без врати,прозорци и комини.Бяха полупрозрачни и много красиви.После се появи сграда с формата на голяма гъба,около която имаше прилепнали други по-малки гъбки.Вътре се виждаха предмети, необикновени по форма и изработени от непознати материали
- Това е домът на мен и родителите ми- каза Баги.
Из къщата се движеха същества с непрекъснато променящи се форми. Някои от тях бяха полупрозрачни,а други по-плътни.При това шеметно разнообразие на форми на предмети и живи същества,трудно беше да се определи кой какво върши.
- Ех, че е интересно!- възкликна Габи- Но защо не виждам прозорци, врати и коминчета на твоята къща?
- Моят дом, Габи, е изработен от естествен полупрозрачен материал и светлината прониква спокойно отвън -навътре, а ние виждаме всичко навън и без прозорци.А тъй като сме плазмени енергийни същества не ни трябват и врати, защото можем да влизаме и излизаме в дома отвсякъде и през всякакви прегради.И макар че температурата на Локи денем е много висока,а нощем много ниска, ние можем да балансираме чрез вътрешната си енергия, температурата на тялото ни приблизително да отговаря на околната температура. Затова не се нуждаем от отопление на домовете и нямаме коминчета.
- А какви са тия движещи се навсякъде из къщата неща, Баги?- продължи да разпитва Габи.
- Габи, те не са неща, а са живи същества като мен и теб.Всъщност това са моите родители.
- Не може да бъде! -извика Габи- Те не са двама,а...
- Двадесет- каза Баги
- Двадесет!- подсвирна Габи.-Че кой има двадесет родителя?! -възмути се тя.
- Аз!- отговори Баги- И всички останали деца на Локи.
- А защо родителите ти са по-светли и по-тъмни?
- Тая разлика се дължи на различната им плътност. По-възрастните са по-тъмни, защото плътността на плазмата им е по-голяма- отговори Баги.
Родителите на Локи се подбират чрез конкурс. За да ме разбереш по-добре ще го нарека състезание. Честта да станеш родител на Локи е много висока. Всички възрастни се борят за нея. Докато Локи измине правия си път до звездата Прил една обща планетарна система отчита и класира поведението и постиженията на жителите й. Най-достойните заемат първите места. Тук трябва,Габи,да ти разкрия,че ние нямаме растения, животни и човешки същества. Имаме форми на живот с различна степен на еволюция. Седем са степените, между които съществуват контакти, връзки. По висшите степени обучават по-нисшите. Храненето е растително, а месоядството не е познато. Новородените трябва да притежават белези, които да ги отличават по степени. Ако по план трябва да се появят петдесет локиански бебета, то петдесет групи от по двадесет локианеца започват да работят за това. Те сядат и заедно обмислят какво точно да бъде детето. Обсъждат външността му, защото благодарение на нашата високо развита наука може да бъде сътворено дете,с каквато си поискаме външност. Решават какви да са водещите му наклонности, т.е.към каква професия ще се ориентира и ще бъде най-полезно за другите. Обсъжда се и характера, с който трябва да се появи, неговата индивидуалност. Изготвя се творчески план, който се разглежда от планетарен съвет и чак когато се одобри се преминава към действие. В зависимост от това как ще се класират пред съвета, могат да бъдат до три пъти родители, а могат и да не станат такива.
И Габи видя на екрана една голяма овална зала,в която имаше монтиран някакъв много сложен апарат.Около него се тълпяха локианци.Те наблюдаваха непрекъснато променящите се изображения по светещите екрани на апарата.
-Какво правят тези локианци в момента?-полюбопитства Габи.
-Това са моите двадесет родителя.Те съставят програмата,по която ще бъда създаден..Всеки от тези двадесет локианци дава от себе си най-добрите информационни единици. Наричам ги така, за да ме разбереш. То е нещо като черти от характера на своите мама и татко, които носи земното дете. Одобреният проект и информационните единици отиват в живототворящия институт. Нещо като завод за бебета. Тук вземат локианец, които е достигнал пределна възраст от 625 Локиански години.Поставят го при специални условия,при които подмладяват и възстановяват заряда на плазмата му, възстановяват диапазона на външните му форми и внасят проекта и информационните единици. Изграждат и професионалните способности т.е.-талантите му.И така старият жител на Локи се преражда в нов и млад жител, който вие наричате бебе. Или казано по-разбираемо на ваш език превръщаме нашите старци в бебета.Всичко това става за три наши Локиански години. След това всичките тези двадесет локиански жители получават един много удобен и красив общ дом,в който отглеждат своето дете.То се развива бързо както физически, така и умствено. Всяка година детето се проверява от комисия от учени в различни области, дали няма отклонения от плановата програма. Ако има такива, на групата от родители се оказва съдействие за поправяне на грешките. Детето получава образование по специални програми Игрите в ранна възраст също са обучение. Обучението става в групи от по пет деца, които притежават сходни интереси и професионална насоченост. Изпитването и оценяването на децата става с техника, подобна на вашите компютри. Оценките се преценяват от специалисти, за да се даде правилна насока на обучението в следващата година. Децата контактуват чрез телевръзки и с деца от други високоразвити космически цивилизации.Все едно децата от твоята планета да имат телевръзка с деца от други галактики във вашия Космос. През ваканциите ходим на екскурзии до други планети и галактики. Дава им се пълна възможност за творческа изява. Фантазията и творчеството са на особена почит у нас. На Локи има детски градчета, пълни с игри и забавления, от които се научава много. Когато локианците завършят задължителното си обучение и станат на 300 години, те започват да се трудят всеки във своята сфера. Включват се в новата си професионална група, към която предварително са се адаптирали. Получават ново жилище и се отделят от родителите си. Локианците не се шегуват,защото шегите по същество са язвителни,иронични и имат за цел да осмеят разобличат някого. Жителите обичат много да се смеят, но ползуват смеха , както вие ползувате аплодисментите. Смехът е израз на похвала. Ние сме много деликатни и нежни и затова смехът ни не е гърлен и силен, а звучи като музика.
- Баги, когато направиш някоя пакост, наказват ли те твоите родители?-попита неочаквано Габи.
- Габи, ние децата на Локи правим твърде малко пакости. Но дори да се случи понякога да нарушим реда, не получаваме никакъв упрек от нашите родители. Събират се всички- детето и родителите му и обсъждат грешката, преценяват я и търсят път да я отстранят.Веднаж когато трябваше да отида в местността Рохматубинария на Локи и да прочета на тамароновите дървета една прекрасна история съчинена от моите родители,аз се промъкнах до космическия гараж,качих се на любимия си звездоплан и отпраших към звездата Прота,за да посетя Жумо-един мой приятел. Когато се завърнах, бях повикана от всичките си двадесет родителя. Седнахме и обсъдихме грешката ми. Казах им, че съм решила, че тамароновите дървета могат да почакат за историята до следващия път. Просто съм имала нужда да се срещна с Жумо и затова съм променила плана си.
- Чакай, чакай! Какви са тия тамаронови дървета и как могат дървета да слушат и разбират една написана история?- не се стърпя и запита Габи.
- Тамароновите дървета са зеленчукови дървета. Те раждат плодове с форма на халки, сладко-кисели, много ароматни и вкусни. Сега, скъпа Габи, ще те изненадам като ти кажа, че нашите растения са също разумни същества. Те чуват, виждат, осъзнават и говорят на език, който ние, хората от Локи разбираме.Отнасяме се с тях като с братя и сестри.
- И как те наказаха за постъпката твоите родители?- попита Габи.
- Първо, те много подробно ми обясниха, че с постъпката си съм обидила тамароновите дървета. Съсипала съм очакванията им да чуят интересната история, която им бяха подготвили.После съм отнела планираното време на Жумо. Защото, Габи, при нас всичко се върши по план, включително и приятелските посещения. И трето- обидила съм родителите си като съм ги поставила в незавидна позиция пред общопланетарния съвет, който следи тяхната работа като родители. И накрая годишната ми оценка по съзнателност и дисциплина ще бъде намалена и ще трябва да полагам неимоверни усилия, за да я повиша отново. Така че наказание нямаше, но последствия имаше колкото щеш.
-При нас,тук на Земята наказанията са повече от последствията- каза дълбокомислено с въздишка Габи.
- За съжаление наказанията при вас съществуват първо, защото те са заложени генетически и второ – защото цялото ви общество налага гледната си точка като гледна точка на отделната личност. Това ще рече, че родителите ви и техните родители, които са ваши дядовци и баби са използували наказанието като средство за възпитание на децата си. Но ако сега го отхвърлите и престанете да го използувате, ще трябва да минат много години, докато то напълно изчезне. Но за това ще трябва да работите всички заедно- и родителите, и децата.
- А как трябва да работим заедно? -попита Габи. -Ами много просто. Всички вие ще трябва да се усъвършенствувате. Родителите да се стремят да бъдат все по-разумни,мъдри и справедливи, за да дават добър пример на децата си. А това ще се предаде по наследствен път и на техните внуци и правнуци.Така че родителите, работейки за своето възпитание, възпитават няколко поколения напред.Разбираш ли това, Габи?
- Мисля, че успях да го разбера -отговори плахо Габи -От сега нататък ще се заема да възпитавам мама, тате и баба Лили.
Хоботчетата на Баги започнаха да се въртят като вентилаторчета.
- Ами себе си, Габи!Ти забрави себе си!
-Ох, да бе!- възкликна Габи и се чукна по главичката.- Ще започна първо да възпитавам себе си”-каза момиченцето и се засмя.
На вратата се почука и Баги изчезна. Просто се стопи, но гласът й продължаваше да звъни като сребърна камбанка.
- Не мога повече да остана, защото баба ти е на вратата, а аз имам разрешение да посещавам само деца. Възрастните не вярват и когато им се случи нещо по-особено мислят, че са се побъркали и хукват към лекари-психиатри. Ако разкажеш на баба си за мен, сигурно и тя ще те заведе на лекар. Съветвувам те, Габи, да си го спестиш! Довиждане! Може някой ден пак да се видим. Кой знае!
- Ти май изобщо не си спала, бисквитке!Ако продължаваш така,ще си останеш непорастнала за цял живот.
„Може и така да стане,но мисля,че ще е по-добре,отколкото да бъда голяма като тебе,бабо-помисли си Габи и се засмя.



Публикувано от aurora на 23.06.2014 @ 12:47:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   ZAGORA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 10:33:51 часа

добави твой текст
"Габи и Баги" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Габи и Баги
от Rodenavlotos на 23.06.2014 @ 19:33:56
(Профил | Изпрати бележка)
Очарователна, мъдра и смислена космическа приказка. С удоволствие изчетох! Сякаш точно от това имах нужда след натоварения работен ден. С какви простотии се занимаваме,само! Защо наистина не беше такъв светът? Бих искала да живея на Локи:))) Зарази ме с нейното настроение. Поздрави и прегръдки!