Тази дето осъмва в очите ти
тя е сапунен мехур,
не е истинска.
Тя те срива с земята,
краде ти от волята
не теб и сърцето ти,
твоето падане иска.
Тя е вещица
и те омагьосва
да я следваш безропотно
да си сляп от безсилие
нощем киска се самодоволно,
че ти затяга по-стегнато примката.
Тя е мъртва душа
отдавна загубила
онзи блясък в очите,
който внезапно припламва,
когато се будиш на нечие рамо
току-що напила се, а все още жадна.
Тя е твоята гибел, а ти я тъгуваш
до мастилена точка те омаловажава
аз съм тук и те чакам
нежна и стихнала
още малко,
а после и аз те забравям...