Сънят е влак безшумен
с въздушни коловози -
подмамва мисълта ми
и цяла нощ я вози.
Трасето е скалисто
и без междинни гари -
аз сам съм машиниста
и сам съм си огняря.
Със влака се завръщам
към детството си - скрито
във спретнатата къща
сред двора със липите.
Забравен стих в ума ми
отнякъде извира -
и чувам думи, думи,
ала не ги разбирам.