автор: kandid

19 юли 2014 година, четвъртък – Белица.
Три дни, откак сме тук. Петя преди час си замина. Остави котето Лъчо.
На балкона съм. Ту вали, ту грее слънце. Как се описва такова чудетина!

Зеленината е изригнала – млада, свежа, блестяща, неудържима. Водни капчици сияят по люляковия храст като брилянтчета. Листата на бъза, сливките, салкъма, лещака, японската ябълка, мушмулата, кестените, брястовете потрепват и премигват като вълшебни фенерчета. Планината се е извeсила над къщата с нагъсто стълпени огромни борове – навъсено, неумолимо войнство. Тревата покорно е полегнала – ярко зелена, нежна , ласкава. Насреща Рила е настръхнала с боровите си гори, като гъсти гребени. Над тях пяна от облаци препира стоманено сивата завеса на небето и се провиждат бистро сини езера, надничащи от Рая. И в шепите на тази ликуваща, могъща, бдителна зеленина се гуши градчето – бяло-червено, с подкупваща свенливо-кокетна усмивка. Къщата е прикътана като бяла гугутка в гнездо от руйна зеленина.
Тук там комините оживяват от уютна въздишка, кадят с тамян, а облаците ръсят с босилек. Естеството е притихнало в молитва с упойващ дъх на сигурност, уют и мир. „О миг, поспри!“

Докато аз съм примирала от възторг, една трета от България е пометена от природна стихия. Варна, Добрич, Велико Търново, Бургаско, Албена, Дряново са под вода. Десетки къщи са разрушени, стотици коли са разбити, затворени са проходи, пътища, загинали са хора. Във Варненско десет човека,във Видинско един / засега/. Порои, градушки, преливащи реки, пробити язовирни стени, торнадо, напълно унищожени десетки декари посеви. Най-трагично е в Аспарухово. Поради непочистени речни корита и безумно застрояване на дерета, на речните и морските брегове природната прищявка здраво е подпомогната от управленско безхаберие, некомпетентност, човешка небрежност, лакомия и простотия.
Боже пази България .. от българите!
На 23 юли е обявен ден на траур.
("От времето на Юлий Цезар до наши дни Светът се управлява от кретени", Алберт Сент Джорджи, носител на Нобелова награда).