автор: blagova

Чу ни Бог - изпрати дъжд.
Рукна: силен,зъл,могъщ.
Съска,святка и гърмя.
Светна жадната земя.

Сми се в топлия порой
юнският досаден зной.
Мислим - знак е за добро.
Всяка капка е сребро.

...Цяла седмица не спря.
Кротката река завря.
Бесни ручеи. Потоп.
Влачи мътният поток.

Киша. Всичко изгоря.
И молитва не го спря.
Птици и щурци мълчат.
Гръб превиват ниви в цвят.

Давят се стада, жита...
Сякаш - краят на света.
Пак ли Бог не ни разбра,
щом с дъжда се заигра.

Запревивахме ребра:
Чуй ни,Боже, спри дъжда!
И залудо там не стой,
изпрати на помощ... Ной!