Пол Ричмън познаваше вече университета толкова, че да не досажда на всеки срещнат за местораположението на някое от помещенията, което го интересува. С представители на ръководството не възнамеряваше да се среща, нямаше с тях конкретен разговор. Евентуален,
щеше да приеме само като изгубено време. Изглежда от каприз, но случайността опита да му устрои нещо подобно. Дамата, която го уверяваше кой точно ев отпуск, успя да го засече в коридора. Погледът и` веднага опита да заангажира дори с конкретна тема за разговор - "Какво става с доктор Брукс?". В същност и той не знаеше, което беше и цялата истина, но трябваше да я удовлетвори по разбираем начин. Направи го с леко кимване, деловите хора уважават тоя форма на общуване. И той искаше да направи подобна, но да бъде в една от университетските лаборатории. По-конкретно да му е полезен диалога с госпожа... Името беше споменато пред него за пръв път от колега на професора, а тонът с който включи тогава в своя монолог бе от най-лесно разгадаемите. "Още един, който си губи времето напразно".
Доста странна логика се изхранваше покрай случая на професор Брукс. От едната страна, научното тяло в университета открито не вярваше в теорията му и нейната практическа реализация. От друга, някои бяха повярвали и подкрепили с извършването на престъпление. Може би са принудили професора да продължи по-нататък и при евентуален отказ, постъпили според техните правила. А защо ли трябва да отказва, когато е целта и амбицията на живота му.
Агент Пол Ричмън не можеше да застане с никаква категоричност зад определението "фантасмагория", както и не опита да натисне дръжката на вратата. Над горния си край тя крепеше надпис, заслужаващ подобаващо уважение - "Вход за външни лица забранен". Той не беше от вътрешните, нито от външните. Ония, дето нахлуват в подобни помещения за да извършат точно определени действия. Само натисна бутона. Изчака търпеливо да отворят и помоли, ако лицето не е възпрепятствано, нека излезе да поговорят. Веднага обясниха деликатно и кратко с - "Един момент, господине". И това му стигаше.
Не искаше да разглежда под микроскоп вируси или стрептококи. Лаборантката е от тоя тип жени, дето не привличат мъжките очи, въпреки това направи впечатление още първия път, когато дойдоха да опипат почвата след изчезването на Саймър Брукс. Личеше пределно ясно, уважава професора и се отнася с разбиране към неговите опити и научни търсения. Не говори на първата им среща излишно, но от погледа можеше да се разбере същественото, тя не е измежду поддръжниците на фантасмагоията. Защо ли, тогава нямаше време да я попита. И сега не разполагаше с такова, а и без друго, уточнението вече няма да му свърши кой знае каква работа.
-Здравей - поздрави я Ричмън.
Излишно бе всякакво още допълнително представяне. Нали само преди няколко дни стояха на метри един от друг. С професия като нейната, където наблюдателността и съсредоточаването са измежду задължителните и ценени качества, не биваше да прахосват взаимно от времето си за шаблонни реплики на уважение. През което може единият да брои червени кръвни телца, а другият да потърси из градските аптеки, какви медикаменти е купувал доктор Саймър Брукс за своите опити и научни амбиции.
Жената потвърди неговото мнение за минутите веднага и с краткото.
-Здравей.
Спря но беше достатъчно за начало на всякакъв диалог.
-Искам да поговорим - съобщи целта на своята визита федералният.
Нямаше изненади. И миналият път му изглеждаше същата, само от погледа насреща го изнудваше въпроса - "Къде е професора?". За десетина минути, втори път го питаха горе-долу едно и също. Какво беше наистина? Приемливо и разбираемо любопитство или някакво лесно смилаемо притеснение. Хората от неофициалният екип изглежда са мислили доскоро, че взимат активно участие в опити и експерименти, които съдействат да се проникне по-дълбоко в тайните на медицинската наука. И вместо конкретен резултат, да не се стигне до нищо общо с това. Ето първият симптом на колебанието. Професорът изчезна, а хора от полицията и ФБР ходят и разпитват, кое как е станало.
-Няма проблем - обеща отведнъж лаборантката, но така и не се разбра добре, колко истина има в заявеното. Предложи. - Да го проведем в нашата стая за почивка, освен ако не държите да бъде другаде. Но за това, ще ми се наложи да предупредя шефката на лабораторията.
Цветко Маринов