автор: severianin

Като оранжева таблетка против сън
една луна в небето се търкаля
и й завиждат всички портокали,
и в срам бледнеят
всички лампи вън.
Над сцената на здрачните предели
блести като прожектор театрален
и сухите треви димят запалени,
и розов дим
над храстите се стеле.

Под призрачното було на мъглата
чакалите застиват изумени –
светът наистина е празна сцена
със главно действащо лице
– луната.

Оранжев монолог звучи в небето
и неми ветрове го аплодират,
остава в мрака прогорена диря
и светла жар
до хоризонта свети.

И пада бледа тишина навън...

Бих искал да заспя,
но днес – едва ли;

една луна над Ветрен се търкаля –
оранжева таблетка против сън.