автор: alipieva

Той си отвори една бира.Напълни чашата, взе снимката и седна в любимото
си кресло. Това кресло беше оцеляло вече почти 33 години. Купиха холната
гарнитура с първата си съпруга, скоро след като се ожениха. От тогава, той
обичаше да сяда в него и...да се чувства удобно при всяка житейска ситуация.

Креслото беше неговия Трон, независимо дали губеше, или печелеше, дали
мислеше, или спореше...просто беше мястото за него и неговия свят.
Втората му съпруга, не успя да го отмъкне, заедно с дивана и другото
кресло при развода, когато поделяха мебелите, макар че отмъкна достатъчно
много.Така, креслото остана завинаги при него. Третата жена, с която живя
доста години без брак, успя да претапицира креслото с модерната за тогава
дамаска в цвят опушен лешник. Със същия цвят, тя си боядисваше косата, но
това си беше нейна лична работа. Той прие новия облик на любимото си
кресло и продължи да го...обича по същия начин. Когато си купи къщата в
това забутано село, третата вече си беше отишла. Завинаги. Той реши, че ще
живее в това село занапред и постоянно и...домъкна тук креслото. Заедно с
леглото, масата, столовете, печката и онова старо радио, което беше подарък
от колегите му, за сватбата с втората му съпруга. После започна да дооправя
къщата, да обзавежда с нови мебели и да я превръща в неговия нов дом.
Днес беше хубав слънчев ден. Дори, много слънчев. Привечер се изсипа
пороен дъжд, който разкисна жегавото му настроение. Той реши, че бирата
ще оправи положението. Преди да я вземе от хладилника,телефонът иззвъня.
Беше Тя. Онази, с която се срещаха от няколко месеца, с която се опитваха
да създадат връзка, с която...му беше трудно, но...той обичаше трудностите.
Разговорът им беше банален, какво-що днес, добре са и двамата, тя е умо-
рена от работата си и жегата, той-уморен от работата по двора и къщата, горе-
долу си липсват един на друг, може би...следващата седмица ще се видят...
Пак ще се чуят. До тогава, на скайпа ще се уточнят.Нищо ново.Чао и целувки.
Той затвори телефона и...се загледа в снимката. Беше я подпрял вчера до
купчината книги, която стоеше на шкафчето. Взе снимката и се загледа в нея.
Там, те двамата се усмихваха уж щастливо, като за снимка. Бяха "на маса"
с едни приятели, които ги снимаха...неслучайно. Може би защото, създаваха
впечатление, че отношенията им са много близки и уверени. Той си спомни,
че вечерта беше наистина прекрасна и заради Нея и, заради приятелите.
Той взе снимката, взе бутилката и...седна в креслото. Отпи жадно от студе-
ната бира и се загледа в Нея. Тя не беше кой знае каква хубавица. Но...имаше
красиво излъчване. Усмивката й беше истинска, защото той вече познаваше
добре тази усмивка. Познаваше добре и гневното изражение на лицето й,
когато той успяваше да й скъса нервите. Макар че от скоро бяха станали
нещо като гаджета, вече имаха достатъчно поводи за радост и за разправии.
Просто се нагаждаха един към друг, което ставаше бавно и доста трудно.
Всъщност, от няколко дни у него назряваше мисълта, да сложи край на
тяхната връзка. Причини имаше, но едва ли бяха толкова непреодолими.
Първо-живееха на около 200 км разстояние. Виждаха се рядко и се чуваха
по телефона и на скайпа, почти всеки ден, но...имаше и няколкодневни
прекъсвания, поради ангажиментите им в различни посоки от личния им
живот. Забравяха се за кратко, но когато се срещаха...беше хубаво. Това
разкъсване го уморяваше, а тя искаше по-често да се виждат и да бъдат
заедно. Тя беше, със сигурност, влюбена в него. Той, обаче не беше. Поне,
не го признаваше пред себе си. Беше му хубаво с нея, но...му беше трудно.
Защото Тя, не е Жената на Живота му. Защото вярваше, че още не я е
намерил и може би тепърва ще я срещне. Носеше се по течението на
връзката им, без да усеща, че това е вярната посока.
Той отпи отново от бирата. Загорча му. Пак се вгледа в снимката и се
замисли. Всъщност, Тя имаше хубави очи, но със сигурност има жени с
по-хубави и големи очи.И...по-страстно зелени. Със сигурност има жени с
по-красиви коси, с по-изразителни устни.Жени, които целуват по-страстно
от Нея. И...се любят по-възбуждащо. Той знаеше /пак със сигурност/,
че нейните оргазми бяха истински, че го желаеше...без задръжки,
че близостта им е задоволяваща, но...винаги има по-добро от това.
И...че сигурно, връзката му със следващата жена, или не дай си Боже,
ако откриеше Неговата, щеше да е по-лесна, по-пълноценна,
по-поносима за него. Тя беше умна, но...той знаеше, че има и по-умни
жени.По-красиви, по-разбрани, по-удобни. Сигурно щеше да се
почуства по-желан, по-обичан, по-доволен. И...по-разбран.
С Нея спореха често, в много отношения бяха на една вълна, но И в много,
бяха на абсолютно различно мнение. Той обичаше изборът да е негов, а
по-често ставаше нейното. Това не му харесваше. Чувстваше се слаб и
пренебрегнат. Тя беше по-активната в тяхната връзка, което пречеше на
неговото любимо спокойствие, в което обмисляше всичко, докато Тя се
хвърляше спонтанно във всяко начинание. Предлагаше, организираше,
настояваше. Той се чувстваше управляем и безгласен. А не беше такъв.
Цял живот успяваше да "води хорото" и в работата си и в развлеченията си.
Е, беше сбъркал три пъти фатално, но това не означаваше, че ще греши
цял живот. Че жените, които е харесвал и обичал, са били лош избор.
Просто обстоятелствата и чувствата са се променяли с времето и не е
той единственият, на когото това се е случило. Това не го успокояваше,
а заостряше вниманието му, да не повтаря стари грешки и да обмисля
по-сериозно следващите си завоевания сред жените.
Сега вече, беше пенсионер-от младите и можеше да ръководи само своя
живот и своите намерения за него. Тя, обаче, объркваше леко плановете му
и внасяше хаос в мислите и действията му. За това, Той реши да сложи
край на тази връзка.
Отново си наля бира в чашата. Отпи и...стана. Намери диска на любимия
Пърпъл и го пусна. Отвори широко прозореца. Дъждът отдавна беше спрял.
Отвън ухаеше на липи. Откъм язовира се чуваше радостното крякане на
жабите, излезли на лов за храна. Далече в небето пробляскваха гръмотевици.
Лятото започваше и природата беше полудяла в прегръдката му.
Върна се в любимото си кресло. Затвори очи и се заслуша в музиката.
Пърпъл пееха за любов, а Той...се отказваше от нея.Не му се случваше за
пръв път, но...този път като че ли беше мъчително. Беше имал много жени.
Различни. Беше преживял много радости, но и много разочарования.
И никоя не остана с него. Завинаги. Той не отричаше своята вина за това
и знаеше, че е труден характер, че е особняк, че има правото да избира,
да оценява и преценява, какво му трябва и какво не му трябва.И...какво
го прави щастлив и доволен от живота.
Взе снимката от масата и се вгледа в своята физиономия. Не беше
красавец, нямаше излъчване на мачо или супермен, но...изглеждаше
прилично /за възрастта си/. Какви "дядки" бяха някои негови познати и
даже по-млади от него мъже. Той "държеше фронта" все още...във всички
посоки и се чувстваше достоен мъж. Е, беше побелял доста, имаше бръчки
и поуморен поглед, но...така-до Нея, изглеждаше...щастлив. И доволен.
Всъщност, двамата изглеждаха "екстра". Дето казват хората-"отиват" си.
Наистина, снимката беше хубава. Приличаха на двама щастливи и влюбени.
Приличаха, а бяха ли?
След този въпрос, Той осъзна, че всъщност когато са заедно е различно
от това, когато са...разделени от тези 200 км. Не беше идеално, но...беше
поносимо. А сега...сега се чувстваше ужасно неадекватно и мислите му
се лутаха...в душевния хаос на чувствата, клонящ към раздяла. Още не
беше решил окончателно, но...дилемата беше трудна.
Той погледна отново снимката и се взря в Нея. Тя, която беше влюбена в
него. Тя, която рушеше статуквото му.Тя, която се стараеше да го разсмива,
да го отдалечава от рутината, да му се отдава до край и да го кори за
неудобните му намерения. Тя, която звънеше, когато той мълчеше с дни,
която се притесняваше, защо го няма "на линия", болен ли е, тъжен ли е, има
ли проблеми, може ли да му помогне някак, да ги разреши... Тя, която мислеше
за него по-често, отколкото Той мислеше за нея. Тя, която явно го харесваше
такъв какъвто е и винаги споделяше несъгласията си, без да мълчи и събира
"черни точки", за които да го наказва със скандали. Тя, която имаше идея
за тяхното бъдеще и очакваше, Той да я коментира и да си каже мнението.
Честно, без да прави компромиси с онези неща, които ще усложнят съвмест-
ния им живот. Тя, която споделяше с него...почти всичко и искаше съвет.
Тя, която...до този момент успяваше да го изтърпи, да разбере мъжкото
му его, да му бъде И приятел.Тя, която в много отношения, беше по-добра
от всички предишни жени...Тя, трябваше да си отиде от неговия живот, за да
направи място за...следващата, за Жената на Живота му, с която Той ще
остарее и ще бъде на 100% щастлив и доволен.
Той беше набелязал 2-3 нови кандидатки за тази роля, но...още не можеше
да се втурне към тях, защото нещо го спираше. Спираше го това, че не беше
сложил край на тази връзка, а не искаше да се вкарва в още по-трудната
игра на паралелни взаимоотношения. Щеше да е жалко. И...нямаше да е
честно спрямо жените. Той беше честен човек. За това, трябваше да вземе
решение.
Допи бирата.Стана и сложи снимката там, където си беше-до книгите.
Погледна я пак и видя отново Жената, която...седеше облегната на рамото
му, която се усмихваше щастливо, а очите й излъчваха обич.Онази обич,
която му трябваше, за да остарее - щастлив и доволен...от живота.
От техния живот.
-
ЛЮБoff