автор: dumite

Не съм жадна...
Пустиня не съм
без Миражи...
И не търся
Вода...
Напукана почва,
жадна за капчица Дъжд.
Не съм!

Лястовица,
изгоряла без дъх.
Паднало Жито,
което проклина
с напукани устни
Слънцето.
Не съм...
И не търся
Вода...

Не съм водна...
Не съм буйна
Река...
Не ми се усмихват,
сънували нощем
Звезди и Цветя...
Не съм облак...
нито бял,
нито сив и надежден...
Не откликвам
на молитви за Дъжд...
Не съм водна,
не раздавам Вода...

Камък съм ...
Пазя спомени
за Потопи
и Суша...
Във Душата ми
светят звезди...
Под нозете ми,
разцъфтели Цветя...
Нежно целувам Мъх...
Не съм Жадна.
Не съм Водна.
Каменни пръсти
Рисуват Света.