В сърцето на Вселената
отеква всеки звук,
докосването на ръка
и лъч
на сетивата просветлени.
От бързотека на смеха
покълват
ириси и теменуги.
Утрото искри в опал,
събудено
в зеницата на юли
от стъпки на жена и мъж.
А пулсът на Вселената
отмерва
вечност и безвремие...