автор: ambarr

Надеждата последна си отива
след всяка неизпълнена мечта,
след всяка дума казана на криво,
след всеки залез в глуха самота.

След нея не остава даже спомен.
Остава само нашата тъга.
Не търсим нищо в този свят огромен.
Не чакаме да дойде пролетта.

Не вярваме във нищо и не молим.
А още някъде във нас боли.
Макар душата бавно да си тровим
не се опитваме да бъдем по-добри.

Не знаем как да бъдем пак щастливи.
Във изгрева не търсим красота.
Надеждата когато си отива
във нас остава само празнота…

09.06.2014 г.
Таня Симеонова