автор: roza1

Сега се връщам, за да те забравя.
Морето си да преградя.
Да хвърля мрежа от любов и в нея
писмо в бутилка да ти уловя.

Сега се връщам, за да начертая
на хоризонта точното платно-
да бъде с цвят на залез и начало,
да бъде с цвят на изгрев и добро.

Сега се връщам, за да бъда силна.
Достатъчно ме вяха ветрове.
Отвързах коня си, роклята си скъсах..
Лятна съм. И гола. За море.

Ани Николова