автор: glishev

Малко гаврички по Маестрото - дано не се сторят кощунствени на някого...

Глава, ръце, крака са вцепенени
и сред бутилки пъшкаме, вдървени,
не изтрезнявам в пивница от камък -
ах, как ни дразни слънчевият пламък!
Очи и черен дроб ни днес болят,
главите потресно, пиянствено бръмчат,
не може никой тук да мръдне длан -
безжизнене е сред бирен океан.

Оригиналът е:
"Ръка, сърце и кост да са студени,
под канарите спете, вледенени.
Не се будете в ложето от камък,
дорде угасне слънчевият пламък.
Луна, звезди сред черен вихър ще умрат,
а те връз злато тука да лежат,
додето Мрачният владетел вдигне длан
над свят пустинен с мъртъв океан."

И още една простотийка, на която оригиналът е всеизвестен:

Три ментички за къркани свине по този мръсен под
и седем за пиячите с главите им от камък.
Да вземат девет хората съскалпав черен дроб,
една - за дъртия козел, в окото с пиянски пламък.
В стакана мокър, дето тегне мрак.
Единствен Облак ги владее, единствен той ще ги напие,
единствен вси ще ги сбере и с главоцеп ще ги затрие -
в стакана мокър, дето тегне мрак.