автор: Mariq_Vergova

Тази нощ ще посипеме пепел и прах
върху седмата заповед Божия.
От морето прииждат талази от грях
и полепват по нашите кожи.

И когато в прегръдка притиснем тела
и първичното в нас се пробуди,
ще прескочат сърцата ни - такт, или два -
от вина и желание лудо.

Ще потръпне блажено брегът във екстаз
и гръбнак като лък ще извие.
Ще блести воайорски луната над нас
и ревниво, по вълчи ще вие.

А когато морето във миг приглуши
всички наши въздишки греховни
и полюшне във ритъм пенливи вълни,
нека то е за всичко виновно!