автор: missana

Сега се търсиш закъснял
и питаш -
къде изчезна миналото време?
Отгоре шлема на нощта се спуска
и прилеп в пещерата му,
проглеждаш.
Тревожни коридори те повеждат
към черната поляна на мечтите.
Във негатив живее бившата ти вечност,
прицелва се във тебе обектива.
И жерав в сънищата си
единствено отлиташ,
в посоките на ветровете...
Самотен страннико
от спомени кремиран,
забиващ нокти
в ледено наследство.
Край тебе върховете
се нареждат - безкрайна
и неистова окръжност.
Със катинар челата им затварят
последната пролука към отвъдното...

Навярно върховете са самотни,
тъй както без посоки устремяват
желания
и бавно превъзмогват
най-уродливото...
но с него ще останат!