Една частица от любов,
това съм аз- любов човешка.
Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.
През пламъци, клокочеща и жежка
съм самородна буря от пожари.
Сама създавам любовта,
а тя понякога е златна дрипа в есен,
а тя понякога е сред виелици- пъртина.
Сред самотата вопълната песен,
но винаги е песен за двамина.
За любовта съм древната скиния.
Аз съм подателят и получателят,
върху пликът й съм клеймото и адреса,
на нейното безсмъртие-двигателят
и целомъдрената й метреса.
И камъкът крайъгълен на храма й.
Една любовна пленница и романтичка,
брояща всяка нощ звезди.
През тъмните зеници еретически
извайвам светотатства и мечти.
Аз съм святата й блудница.
А дланите ми са молитвени вигвами,
издигнати в окото на Сахара,
под сянката на пирамидални драми,
на любовта в оброчището старо.
Животът си обрекох да я позная.
Любов като „ези- тура” в паричка,
безспорно”дежа вю” през вековете.
Аз съм частица от любов във Всичко,
любов от мен за мен- чрез Боговете