автор: Marlou

Жив е той, жив е, пълзи и повръща
и тази нощ стигна до своята къща
на четири крака бравата хваща
бавно се изправя, като се поклаща.

О, кръчма! Три деня млади пияндета
вдигаха вдигаха чаши, махаха кюфтета
през час или два за курви се сбиват
и тела се стелят, и кръв я залива.

Ако ли някой реши да си ходи:
- Търчете след него! Той е негоден.
И ордите тръгват без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред,
с един юмрук още „врага“ да наложи,
затуй, че си‘й тръгнал и ги е изложил.

Три дни веч пият, но помощ не иде,
погледът мътен, трудно се видят
и нови бутилки не идват към тях.
Нищо. Ще си тръгнат, но честно, без страх
на четири крака, с бълващи уста
само тъй се пазят призови места.