автор: agripina

Времето има различни измерения, понякога изобщо не го усещаме , че си тече - една седмица, две, два месеца, три, минава си, но ако някой ти липсва,четири седмици граничат с безкрайност.
Календарът като че ли застина на една и съща дата, времето спря, знам, че си далече и още повече се ядосвам на себе, че много вода ще изтече, докато се върнеш, а те няма само четири седмици, но те не минават, още е първата, мислех, че ще е по лесно, мислех, че въобще няма да ми липсваш, защото толкова ме караш да се чувствам несигурна, развълнувана, слаба, неорганизирана. Не, не, когато си тук съм весела, лицето ми грее и времето тече, не спира. Остават три седмици и половина и времето пак ще забърза и пак миговете ще лудуват и пак времето ще се измерва с единицата щастие!