автор: vyatur

На тебе, мое мило, скъпо внуче
аз искам да ти посветя това.
Където и да ходиш по света,
помни страната си с ливади тучни.

В родината ни, толкова красива,
аз рея поглед в ширните поля
изпъстрени с килими от цветя –
от макове до пареща коприва.

И бели маргарити с листи едри
показват лик в зелените треви.
Синчецът, сврял се, тихо ми шепти,
жълтурчета с усмивки греят щедри.

И тях, и планините наши дивни,
аз искам в себе си да носиш там.
Където и да бъдеш, аз ще знам,
че пак ще дойдеш тук от пътя кривнал.