автор: Jyltookia

Твоята светла косица
златни форми облича
стърчащи навънка остават
само зърната червени.

Кожата бяла и светла
като коприна стои
бемките тайно загатват
за съкровенни мечти...
***********************
По крачето ти нежно и гладко
езика си влажен ще плъзна
ще тръпнеш от чувство познато
напомнящо минали дни...
ръцети ми - груби и силни
ще дращят по пътя си бавно
косиците златни да стигнат
и да размачкат форми добри.
***************************
Любовта не е случайна,
а нещо желано от всички-
страст огнено силна
покриваща тъжни сълзи.
Аз знам,че не можеш
обичта си на мен да дадеш-
в стихове мои да литнеш
да разтвориш червени криле
*****************************
Вървеше ти отпред
аз любувах се от зад
на прелестите твои
полюшващи се в такт.
Ти знаеше че гледам
и пусна си ръката
надолу по бедрата
да си оправиш пак полата.
Пресече през тревата
и хлъзна се в росата
вдигна си краката
и падна на земята.
Вдигна се мъглата,
оголвайки бедрата,
подканящи в сумрака
да съгрешим в зората.