Подпорната стена на здрача се срути,
очите ми опипваха небето
с протяжно сричане на празни мисли.
Прехвърлях бялото и черното,
но звезден писък заглуши мълчанието.
Пребрадих лунния сърп с алена дреха,
но пак прокапваше тъгата
от стиснатите устни,
а той като последният ангел в звездното небе
нарами мрака на плещите си
и докосна вятърничаво ръцете ми.
Събуди се умората и болката
и плисна дъжд от сквернословия.
На песента ми тихите криле се счупиха
и паднаха на голата земя.
Опитах се да ги съшия, но не стана
и любовта се сгромоляса от високо.
Заболя е, но остана права
да пази едно сърце със диагноза обич.