Пак стоя до късно навън,
Пак нямам спомени от сън,
Навън се съмна и светлината лицето ми озари,
търсейки нещо в душата ми, пълна със мечти.
Лесно аз не се предавам,
силно емоциите си изживявам,
но за действията си не съжалявам,
и вярна на себе си, до край оставам.