автор: sradev

Начин за четене:
1 Изкоментирай
2 Чети само пряката реч (това е фантастика).
3 Прочети предишната част "Край на света 1"


- Повтарям, тракторът ще спре. Ще излезне Пенчо. В момента, в който извика майката на трактора, ще влезнеш в мотора и ще го задвижиш. Ръчно и със свой джангър. Да не ти хрумне да се правиш на самолет! Трактор от лежане на самолет не става. Кашляш като трактор и буташ. Малко ще се поизпотиш, та и на миризма ше го докараш. Все едно, че мотора работи. Пенчо ще ахне, а ти ще подкараш трактора към доматеното дърво.
- Кое, онуй синьото?
- Браво, най-сетне нещо схвана! Точно така, към синьото. Там съм закачила една розова кукичка. Та ще гони Пенчо трактора до дървото, ще понамалиш, та да се качи под ъгъл 17,29654 спрямо дървото. И тогава изтегляш една нишка от най-топлото място и я закачаш на кукичката. Нее! Не от там дето си помисли! А, сега правилно си помисли. Той ще почувства като леко убождане. Веднага да му внушиш, че това е от тичането и стреса!
- Како, ма как така ще карам и ще вадя нишка? Аз да не съм някакъв си Наплон!
- Ще оставиш коляното си да пърпори, а трактора две крачки може по инерция да направи и сам. Остави Пенчо малко да побазика ръчките, но ти води трактора с криволичене към бетонното грамадище.
- Не ща там! Много ми е плоско!
- Трай си, ще издържиш. Няма и секунда разстояние.
- А ти що не свършиш сама тази работа, ами мене пращаш?
- Пак ти се размесиха белтъците! Я ме виж - като се доближа до Пенчо и така ще го изгоря, че само в бинтове ще се облича. А той трябва да остане само с чувството за леко убождане.
- А, ти така ли си изтеглила оная нишка зад вратата?
- Не така. Знаеш ли колко крем против изгаряне трябва да си сложа, че пресен белтък да не може да ме усети? То за теб слагам 95 диоптра черни очила, а за тях ли?
- А когато аз някоя прегърна - още иска!
- Ще ти плесна едно слънце, та ще ти просветне! Стига си мерил всичко през разкрача си. Аз да пипам ли, или да се крия? Онази нишка теглих с най-тънкото пръстче и пак изпочупих 2 718 281 828 459 нокътчета, докато я закача.
- Видя ли, пак не можеш без мене! А все на мене викаш и току ме бутнеш у зелките. Добре, че се намира по някоя да ме извади от там преди кочана да ме е схрускал. И после кво? Носи ме до бетонното грамадище да ме тури в синьо креватче. Знайш що мъки са докато се измъкна от там! Викам и вас с Отеца на помощ, ама хич не ви е еня за мене! Вместо вас - тъмнина и то все повече.
- Хайде, хайде. А кой се промъква по нощите в бетонното грамадище, ровичка из кутийките, после смърди и вика, че нищо не е ял? Прозрачен си ми, нищо че въртиш седемнайсет реда пухкави опашчици и се правиш на Балалай. Но Пенчо няма да закачаш, че ще ти светна едно пълно, та да не можеш да се посбереш из галактиките!
- Е, за кво ти е баш от Пенчо тази нишчица? Пак така ли ще свети?
... ... ...
Реклами за най-нова мода демокрации - триредни с кройката на Факиров.

231104
Ниво 2
Сладар