автор: ladyinblack

"И чешмата зад мене, прохладна и в себе си нежна,
ми е пяла до сън най-приспивната песен през май"
Емилия Найденова

Ти вървиш през света и променяш декора му грешен,
ала той и все е същият, даже от теб озарен.
И попил твоя смях с дъх на лято и сочни череши,
само грейва за миг, но изгубва се в прашния ден.
Пъзел нов от лица ще реди все така - до премала,
силуети на мигове, търсещи брод мълчешком.
Ти си още дете, но от вечност, душата разбрала,
че не идва оттук, ще те води към родния дом.
Ти си още сълза, но не може докрай да изплачеш
този грешнен живот, справедливо превърнат в недъг.
Но смирено върви и усмихвай се нежно, така че
да изчезнат контурите, стиснали времето в кръг.
Нека бликне дъждът - съкровен, милостив и пороен,
всяка памет отмил, за да спомни езика ни ням.
Разтвори онзи цвят, който в бледата длан на покоя
ще изпълни вселената с чиста и обична плам.
Твойто златно сърце, след битийния тлен-оцеляло,
на извечното мъдро единство покорно отдай.
Прегърни и се слей с необятното слънчево Цяло,
от което си радостно лъчче, родено през май.

посв.