автор: rygit

Хубава една жена,
за пазар е тръгнала,
но пеша - без кола.
Бил наблизо магазина,
пък и топло... още не било зима.
Всичко си вървяло тъй по план,
битието за деня се виждало като на длан.
Покупките ú малко били...
и затова - поставила ги във хартиен плик.
Плодове, месо, бира и бурканче с чили.
По път за вкъщи никой не разбрал
пороен дъжд как обилно завалял.
Намокрена жената проклинала небето,
че не я изчакало да се прибере - и ето...
пликът хартиен се намокрил скоро от водата
и плодовете много търкулнали се по земята.
С одежди мокри започнала жената да ги сбира
и роптаела срещу дъжда: "Изобщо Той защо не спира?"
Обидно някак си било... всички гледали я с подигравка,
как в дъжда тук гони портокали. Там - кутийка бира
или бурканчето със лютата подправка.
Пренебрежение излъчвала тълпата, че е сама жена
и без кола в такава поза под дъжда,
ехидност в няколко лица наоколо видяла тя.
Но тук в момент един
се появил автомобил,
модел непретенциозен,
с цвят аквамарин.
Отвътре излязъл мъж обикновен
и без дума да продума,
и без от дъжда пороен
той да се страхува,
помогнал покупките мокри,
да бъдат събрани от дъждовните локви.
Днес този мъж обикновен
е до тази жена и нощем, и понякога и ден.
Е, не е милионер или супермен,
но е добър съпруг и баща,
на - има-няма - три деца!
Та от този дъждовен ден – ден Съдба,
една жена гледа по начин друг
и на обикновените мъже, а защо не и на мен - Дъжда!

Rygit