В памет на незабравимата
Станка Пенчева
Болка внезапна мрака
прониза
и сякаш небето разплака...
Търкулна сълзица
по топлата диря
на падаща светла звезда.
И ручей потече
от думи красиви и бели
от болката жива извиращ,
пространство
и време изпълващ
със смисъл за вечност...