автор: secret_rose

Понякога изричаме тъга
в любовно недописаните строфи.
Мъглива, спотаената нега
отронва малки капчици любови -
преминали, пулсиращи, или
притихнали под знака на сълзите,
като дъждец, от който не боли.
И който освежава тихо дните ни.
Така и аз написах днес една
и приютих в кивота на тъгата.
Ще пропътувам цялата земя
с докосването бегло на ръката ти
и ще поспра за отдих в онзи сън,
топящ реалността като победа.
И няма да е важно, че навън
една илюзия съм си отгледала.