автор: ivalex

Покапаха от ръката ми капки,
с цвят на млади, тъжни рози.
Царицата белите мразеше,
а краля, някъде дълбоко спеше.
Има места където тя не гледа.
Има места където не крещи.
Царицата не е и не беше
в света на моето сърце,
там съм дете,
със синя рокля от дантелено небе...

...и зная да танцувам до зори.

Сега изгубих всичките балове,
защото роклите ми умаляха.
Била съм просто миг
препречил пътя ѝ,
когато тя изпусна чайника,
и чая плисна върху мен.
А дните ми поляти - заплющяха
от мокро пеперудено платно.
А тя - великолепната,
ми даде заповед да пораста...

...но аз започнах да преда копринени кълбета.

Дали ще да съм от дете
така заклета: Да прокървяа
а краля винаги да спи- зает.
Пребродих да го търся,
ала света е пълен с карти
на валета.
Този живот все някак ще го изтърпя,
а в края му, като гъсеница ковчег изтъка.
Та ако пак случайно се родя
не ще да чакам него за обета,
а в рокля жълта на райета...

...ще кажа „ ДА“ на Джаберуока.