Порочното колело, веднъж завъртяно, оформя вечната спирала в днк-то на политиката. Това ли е ?
Платени куверти, наблюдатели-податели-предатели на собствената си личност, гласуване под строй, репресия над бедните и болните, заплахи, демагогия, автобуси и кебабчета, двайсетолевки, смс-и с "поздрави", гласуване под влияние на харизма или по стари блянове. Това ли е?
Думите им са като песъчинки от плаж криещи бъдещите бетонни основи на следващ черноморски хотел. Погледите им са тренирани да изпращат болка в главите ни, която да ни отблъсне и отврати от разсъждения върху тях. Децата им са в чужбина, а "искат" ние да останем.
Кръстопът ли е, когато виждаш, че единият път те води към стена, а другият към черна, непозната, трудна и чужда, но все пак - поляна?