Видях те да стоиш. Красива
бе в покоя си така.
С поглед само те изпивах
и усещах досега
на душите ни трептящи
в ритъма на лятото.
Плътска лъст горяща
напираше във тялото.
И нещо повече усетих,
върховно нещо - разбери!
Да, видях - и ти засвети
с цвят на влюбени очи!
Думи не бяха нужни -
не бяхме с тебе чужди.
Знаех. Знаеше. Това е
смисъла на нашто битие!
Дойдох. И седнах. Помълчах.
Галеше ме бавно ти.
Точно в този миг разбрах
твой съм, моя ти!