автор: Valens

Аз съм на моя си полюс,
на който дресират живота.
Там равна е думата моля
на заповед хвърлена с котва.
На него е маска измамна
щастливата, сладка усмивка -
зад пъстрия празник и бала
се мъдрят стресирани мишки.
А ти си на другия полюс
със истински вятър в косите,
там можеш да тичаш на воля
и песни да пееш открито.
Но плюсът и минусът кой е?
Защо ли така ме привличаш?
За колко ли аз ще съм твоя
при всичките наши различия?
Премитам си моя си полюс.
Премислям си всяка пътека.
Доброто и злото са голи
щом нямат по тях етикети.
Привличаш ме силно и страстно.
Отблъскваш ме силно и грубо.
Посрещане, обич, изпращане
в кръга ми за трайно изгубване.

Валентина Йосифова
17.12.2013 г.