автор: victo

Моделирам лице с неговите кухини,
компактна маса. Нежна е фактурата,
като меласа. С фини пръсти
в скулите опряни, чакащи една
сълза да се отрони...
Нечие лице познато, без етикет
и външна суета, пазещо в тайна
сърдечните неща...
Разфасовам с ножа тези тайни
на любимото лице, но опари
ме сълзата, отронила се
от моето сърце...
Моделирам топла рана
в разбунено море...