автор: Rodenavlotos

Аз ще осъмвам от копнежи оцеляла,
докато още в сънищата ми се случват
крушенци, дебаркирали по тялото ми –
бездомници подслон за нощ получили.

По кожата, докато виждам стъпките,
оставени по пясъците ми застлани
и- отливна вълна, затихва тръпката,
в капан от рифове подводни хваната.

Докато има бури да ми причиняват
вълнения с височина до девет бала
и плитчини, които да ги подчиняват,
разбили самочувствието им до бяло.

Докато някой в мен накрая не остане
в безсрочен плен на белите ми дюни,
в кораловите ми прегръдки хванат...
Тогава вече ще съм Тихата лагуна.