автор: ekvilibrist

В зелена пъпка приютен,
животът пак се претворява.
След нечий край фатално разгромен,
не гасне като въглени в жарава.

Предава се от цвят на цвят
и тайните му тънат във забрава.
Че днес е пътник в този свят,
а утре незабравката лилава.

И все е ден, а после нощ,
година след година отминава.
И всяка младост е разкош,
а пясък в стъкленицата остава.

Обърната обратно-нов поток,
след раждането, смърт решава.
Създаване на нов един живот,
най-приказно измамната представа.