автор: alisaseslisa

В очите ти подтичват
безбройни обещания,
разрошват нощно дните ми,
притоплят ги порядъчно…

Приправят изкривеното
от грях и смут, и есен.
И слепват натрошеното
в стъкло- изтръпнал глезен.

Къде ли сме се втурнали?
Звездите угасихме,
а на нощта пижамата
в небето запокити се.

Повторени акорди
със лукс се застраховат,
а скуката панелно
бинтова хоризонта…

И все по-сам човекът
бездомно се изкачва,
като в прастара притча
към здрача на душата си…