Две подобни капки,
а в тях
толкова различно време!
Коя ли първа ще посмее
бялата камбанка да напусне,
дето зимно зрее…
и кристалчето,
което ги създаде
преди съня
до следващата зима?
Не съм готов…
Не съм готов
светът им да позная.
И дано не бъда,
когато слети
се отделят от цвета
и бавно ме разпадат…
като пух
ударил се в стена
на скула.