Младостта е чувството след хубав сън,
боровият дъх високо в планините,
синьото море ликуващо в далечината
и небето, във което се освобождават птиците.
Младостта е поривът във непокорните гърди,
да политнеш върху гривата на ветровете
и задъхан в царството на скалните орли,
да намериш прохода към боговете.
Но когато все по-рядко в мантрата на дните
те събужда красотата - тръпнеща и дива,
младостта е слънчев лъч,
почнал в залеза внезапно да изстива.