автор: LeoBedrosian

Мрачен ден през май. Вали и редките минувачи са се загърнали в зимните си дрехи под чадърите. Три фигури търсят сушина под козирката на градския съд.

- Не престана, ей! Намокриха ми се фантазиите. Арестант, я се мръдни малко, какво си се разположил под цялата сушина!?

- Да бяхме влезли вътре, старши. Моя довереник има само временна заповед за задържане, а вече седми час е с белезници.

- Съдия Тодоров има заседание. Ще чакаме тук, мамка му! Ела на сам, адвокат, тука е по-сухо.

- Да ме бехте оставили поне в аресто, бе, старши, че ша нàправа неко двойна бронхоплеумония и после ше пишеш обяснение!

- Абе, Горчо, ти и претенции ли имаш, душо кукурузена!

- Старшина, това е обида към задържан без доказана вина. Ще отговарате за думите си. Тоя капчук ми капе у вратъ.

- Горчо пръв ще отговаря, ей сегиканка ще отговаря, само да свърши делото на Тодоров! И как я е псувал жената ще отговаря, и как „курва“ ѝ е викàл и я е заплашвàл с щанга…

- Старши, забрави за сексуалните покани да кажеш. Да имаш една цигара?

- Ти не знай много, щото не можа да попаднеш на жената, Горане. Как можа да налетиш на лейтенант Зъбчатова!? Не познаваш ли я? Лош късмет. Не пуша от три години и станах сто кила.

- Ще ми приспаднат ли боя у районното?

- Но старшина, това е полицейски произвол! От кога минà времето, когато биеха задържани, от двадесет и пет години минà! Принуден съм да докладвам на съдия Тодоров! Ето ти цигара, Горане. Чакай да ти я запаля.

- И какво ще му докладвате, адвокат? Че задържания е паднал по стълбището ли ще му докладвате? Знаете ли колко невинни са падали по това стълбище?

- И всичките да се окажат със спукани далаци и откачени бъбреци?

- Че да не им казваме как да падат? Всеки е свободен да пада както си иска, нали Горчо?

- Ама аз съм паднал много качествено, старши. На шест стълби девет контузии и охлузвания. И един избит зъб, те виж!

- Горане, пише ли в медицинското, че контузиите са от падане, пише! А пише ли, че охлузванията са от ожулване на цимент, пише! Само не си мисли, че заради битàнки като тебе ще застиламе стълбите на ареста с персийски килим. Да си гледàл у краката си! И не ми духай у лицето, че ми се допушва!

- Tоя дъжд не спира трети ден. Като знам как се наводнява стадиона не виждам как ще ритат довечера. Ще ги гледаш ли, Милене?

- Кой, аз ли? От три години не съм стъпвàл на стадиона. Какво да им гледам, как са съпинят с тия два леви крàка? Жената ще нареже салатка и ще пием по некòлко ракии с баджанака.

- Старши, има ли барèм телевизор у аресто?

- Има, три де! И кафе сервира Стоянка. По монокини, само, че ако ти удари една цица падането по стълбището ще ти се стори приятно изживяване, ха ха!

- Старшина, … Милене, баджанака ти още ли е у данъчното? Че имам едно къще у Левибрег, да го òтпиша да му не плащам данъци.

- Там е, къде да иде!? У стая двеста и шест на втория етаж е, дек си го знаеш. Така щ`си умрем в тия службици у тоя зàтрит град. Кога се помина баща ти Стояне?

- Лани, през септември. Требва да се управам с къщата и земята, че само данъци им плащам, а циганите я украдоха ептем. И тухлите са започнали да къртат!

- Мамицата им миризлива! Ей, Горане, що не бе жив Хитлер, цел живот да сме се къпале с безплатен сапун! Верно, миризлив, катранен, ама сапун все пак. А сеги сте се отпущиле, като бръснарски каиш и само далавери, само кражби! Немате мерка ей! Стояне, продавай тиа имоте и забегвай нанекъде. Тука нема живот! Ти си адвокат, ша се управиш се!

- Къде да ида на педесе годин, Милене. Ти що не забегнеш? Цигара искаш ли, или да те не блазна?

- Маани, недей! Не ща ги пущината, че една да зàпала и съм ги почнàл. Само за цигари остава да харча с таа заплата.

Вратата на съда се отваря и плаха служителка показва главата си навън.

- Държавата срещу Горан Пиринчев при съдия Тодоров. Тук ли сте?

- Абе, къде е Горчо!? Мамуу, тоя избегà!!

- Чакай, бе, те тука беше!

- Е беше, ама го нема, мамка му чорлава, ча сега ша му строша ръцете на тоа серсемин!

- Ти що са кòсиш, нали е с белезници. Нема да стигне далече.

- Нема, само до Гюро-шлосера. Таман оня ще му ги изкупи за скрап.

- Ми к`во чакаш. Тичай на там!

- Тичам. Милке, кажи на Тошко, че идем след малко, малиии тоя педерас!!

- Ще влеза при Тошко на сушина.