реят се...
пак из пространство и време
мислите ми тъжни
крилете си нежни разперили в полет незрим
към сумрака...
а над Марица звездите изгряват...
и блестят
във водите и тихи и тъмни
като светло завръщане в дните отминали
на спомени свидни за детство
и още...
а в мрака пак сенките бледи на върбите
светулки и лято сънуват
и вятър вечерен бреговете повява
от топлия залез на юга проводен
и сълзи
неусетно очите ми пълнят...
а уж пак е пролет и пак е зелено наоколо
и стъпките чувам
на живота край мене изплъзващ се...
ухае реката
и нещо мило от някога
сърцето ми тежко до болка пристяга...
а над Марица звездите изгряват...
Enya - On your shore