автор: blackjack12

В небесната нива
се вглеждаш.
Кой е Сеячът -
неволно се питаш.
Слънцето -
жълта сламена шапка,
ти е молитва.
За Диоген на агората
си припомняш -
поглади се
глада да заситиш...
В черепа на човека
с фенер
да надзърнеш.
Освен бъчвата
друго да не виждаш...
Еднооки пред слепци
да предпочиташ.
Но след деня на трифидите
да не ги откриваш.
Затова себе си ще разпитваш.
Затова на себе си
ще се осланяш.
Защото за закрилник
кеприкорн си избираш.
В полето на мечтите
бъдеще търсиш.
Мечтата в мечта се оглежда.
Птицата с птица отлита.
Плевел до плевел пониква.
Звезда от звезда се запалва.
Кучето тъжно си лае.
Времето -
то си изтича...