автор: Ekna

*За над 18 г.

Той беше просто един красив измамник и аз осъзнавах ясно това!
Но пък беше толкова убийствено секси! Един негов поглед беше достатъчен да възпламени слабините ми!
Плътният му глас вибрираше в корема ми и плъзваше надолу като морски прилив. Често едва устоявах да не губя концентрация в ежедневните си задължения …

Онази сутрин закъснях за работа с около половин час. Измърморих нещо за задръствания и се шмугнах в офиса си. Усетих, че е особено гневен. Беше от онези дни, в които течението се обръщаше срещу него и той осъзнаваше, че има по-креативни измамници на този свят. Виртуози, с които не можеше да се сравни. Очите му бяха станали още по-тъмни, а красиво изписаните му вежди се бяха срещнали в средата на челото. Разделяше ги единствено характерна вертикалната бръчка, предсказваща предстоящи бури. Беше още по-магнетичен така.

Взрях се в атлетичното му тяло през открехнатата врата. Питах се дали ще оцелея след всичко. Работех за него от година и вече бях натрупала „стаж” в измамничеството. Всичко това можеше да ми коства живота – с решетки или без. Милионите в сметките му и стотиците хиляди в моите един ден щяха да проговорят. Знаех, че трябва да изчезна, но все отлагах. Изобщо не знам как се стигна до тук. Всичко започна от една обява за работа. Харесах го от първата ни среща и волно и неволно му го показвах. Докато нещата не прерастнаха до … непрестанни натискания, неистова, никога неудовлетворена възбуда и никога до секс. Полудявахме от желание, а после … той просто си тръгваше. Без обяснения, без компромиси.

Никога преди не бях имала нужда от вибратор. Само трябваше да се присегна към първия, минаващ покрай мен мъж, обикновено изплезил влажен език от желание да ме има. Но сега … беше жизнено важно да го имам! Една вечер решително влязох в най-големия Секс шоп. Избрах съвършено нова материя, максимално близка до човешката кожа. Внимателно избрах размер, съответстващ на жадувания, така, както го бях „мерила” стотици пъти през фините материи на панталоните му. В отчаян опит за развеселяване му дадох име, кръстих го Седларов. Прибрах се в къщи след поредната изнорителна и непогасена възбуда, пуснах пердетата и с отчаяна надежда и треперещи пръсти разопаковах дискретната опаковка. Измих Седларов бързо, ухаеше…. Ръцете ми трепереха, докато нежно го вкарвам на вътре. Не можех да бъда разточителна, защото вече ми се искаше да го погълна с тялото си. Навлизаше все по-дълбоко, докато хищна любовна контракция не го изблъскваше обратно, само за да повтори отново онова лакомо спираловидно навлизане. Възседнах го, отпускайки цялата си тежест - беше като падане на сън. Ръката ми заживя свой живот и напълни шепата си с нежна гръд, мамеща с желатиновото си трептене. Седларов вибрираше на максимална скорост за да ми напомни, че не съм с Рони. Вагината ми го поглъщаше до задавяне, заедно с подобието на топки в основата му. Бързах, защото след секунда Светът вероятно щеше свърши. Заедно с мен. Тогава усетих, че Седларов работи чрез мен. Взаимно увеличавахме вибрациите си с всяка секунда, прекарана в шеметни тласъци. Добри батерии, Седларов! Да не са Варта?! Оргазмът ме помете. Залитнах назад и легнах върху петите си. Усещах болка в краката, но дори и тя сега ми харесваше. Отмаляла и трепереща заспах. От следващия ден нататък всичко започна да се повтаря.

Рязък звук ме върна в настоящето. Той затвори яростно телефона и с две бързи крачки нахлу в моя офис. Трепнах. Стори ми се, че се отделих от стола си за кратко. Надвеси се над мен, опирайки силните си ръце на бюрото. От ноздрите му сякаш излизаше дим. Помълча за миг в опит да успокои дишането и да възвърне обичайното си хладнокръвно излъчване, навел красивата си глава. Косата му блестеше – черна и гъста, покрита с най-луксозни помади. Понаместих се в стола си, повдигайки ханш ту в едната посока, ту в другата и неволно издадох гръд. Това го накара плавно да повдигне очи и да ги впери в деколтето ми. Изтръпнах и усетих отново онези приятни вълни на желание в слабините си. Той добре знаеше силата си и въздействието си върху мен. Протегна през бюрото едната си ръка и я плъзна от шията надолу към гърдите ми.
- Трябва да замина за малко. Ти остани тук. Не изпускай възможности. Ако се яви подходяща риба ще трябва да свършиш всичко сама. После закрий офиса. Не ме търси. Аз ще те намеря.
- Но … знаеш какво значи това! Скъпи, жертваш ли ме? – изправих се за да изравня очите си с неговите, доколкото беше възможно.
Никога не съм била сигурна, че има чувства към мен. Понякога се поглеждах отстрани и никак не се харесвах – подвластна, слаба, унизена и уязвима. Разбирах, че измамниците от неговия ранг не могат да си позволят да се поддават на чувствата си, но … в някое ъгълче от душата си все пак смеех да се надявам.
Заобиколих бюрото и застанах плътно до него.
- Ела тук! – без да отговаря на въпроса ми, той плъзна ръката си по талията ми и нежно, но настоятелно ме притегли към себе си.
Повдигна брадичката ми с другата си ръка и впи плътните си устни в моите. Исках да се отдръпна, да му зашлевя шамар и да си тръгна. Бога ми, как исках! Но не можех! Бях напълно подвластна на желанието си. Ръцете му ме притискаха, усещах силата му. Почувствах надигащата се в панталона плът. Гърдите нарастнаха в желанието си да запълнят силната му длан. Усетих как повдига роклята ми. След това с едно властно движение ме изтласка и извърна напред и гръдта ми докосна хладната повърхност на бюрото. Потънах в забрава, изчезна целият свят. Замолих го да навлезе в мен, но той отлагаше. Пръстите му шареха между дълбокото ми деколте, от което напираше да изкипи гръдта ми, и най-нежните ми гънки там долу. Почувствах за кратко втвърдената му плът на входа си, но след това отново се отдръпна. Пламтях! И се молех!

В този миг някой ритна вратата с крак, с такава ярост и сила, че от вратата остана само спомен. За части от секундата видях дуло. Присвятване. Тътен. Рони отпусна тежкото си тяло върху мен и … членът му рязко проникна в разцъфналото ми влагалище. Най-после…