автор: traveling_musician

Когато лунапаркът се превръща в есен,
навярно другите сезони стават плитки.
Там, в есента, са всичките ни песни,
събрани през полярен недоимък.

Там няма със какво да сме нечестни.
Седим с горещи халби зад морето
и келнерът щастлив е, че сме лесни
за лъжене в бездънните му сметки.

Какво пък! С теб взаимно се подаваме
от устните на жадни водорасли
и, влюбени във чайките, се караме
със пивка тишина, наместо - с крясъци.

След малко ще поемем с два компаса.
Попътни дюни ще изцвилят неразбрани.
Във твоята посока ще куцукат шатри,
а в моята - хиляда надуваеми китари.