автор: sav11

Когато пресуши и втората чаша, всички отдавна бяха заспали.
Той стана и се заразхожда край лагера. Намери едно място, където небето се откриваше ясно, легна на земята и впери поглед в безкрайната звездна шир. Някои от звездите сякаш премигаха, светейки ту по-ярко, ту по-слабо. Тъй като астрономията му бе станала любим предмет още в ученическите години, бързо откри по-големите съзвездия и главните им звезди. Изведнъж сякаш съзнанието му се отдели от него и полетя към Космоса. Той вече не беше на Земята. Рееше се сред мъглявини и галактики с всевъзможни форми и обеми.
“Кой съм АЗ?”, запита се той. “Кои всъщност сме НИЕ хората? Защо сме родени? Защо въобще съществуваме? Какъв е смисълът от нашия живот? И въобще защо трябва да се раждаме, щом един ден ще трябва да умрем? Дали е вярно онова, което разправят, че душата е безсмъртна?”
Бе чел два пъти Библията и се опита да прозре същността на всичко писано в нея. Някои неща разбираше и усещаше, но други оставаха неразбираеми и загадъчни. Сигурно затова казваха, че Библията е шифрована книга и могат да я разберат само “посветените” в Светото тайнство!
“Нали бог ни е създал по свой образ и подобие! А ТОЙ Е ВЕЧЕН И БЕЗСМЪРТЕН! Защо и ние не сме? Наистина ли ни е наказал и направил смъртни само за това, че сме вкусили от ябълката на познанието? Нима ТОЙ, който постоянно твърди, че обича своето творение – човека, иска ние да бъдем неуки и страхливи? Да се страхуваме като първобитните хора от светкавици и бури, без да можем да си обясним техния произход, а само да треперим от страх и да се молим да не паднат върху нас? Присмивам се на първобитните хора! А нима ние не се страхуваме от бури и светкавици? Може би е прав! Глупаците и невежите навярно живеят по-щастливо, защото не разбират колко са глупави и невежи. Вероятно наистина колкото по-малко знае човек, толкова по-малко му се налага да мисли и да затормозва нервните си клетки, което пък от своя страна не скъсява живота му?! Така или иначе в един момент и този невежа умира! Тогава? Да, умира, но почти съм сигурен, че умира щастлив, защото не са го тормозели или интересували въпроси като Вечност, Вселена и Божията промисъл.
Да. Това е! БОЖИЯТА ПРОМИСЪЛ! Там се крият всички отговори, но едва ли някой някога ще достигне до тях. И все пак, ние сме били безсмъртни, а сега сме смъртни, не е ли това Божието наказание сами да открием пътя към безсмъртието и да затворим цикъла след хилядолетни мъки. Сигурно е това?! Цивилизация след цивилизация трябва да трупат познания, докато най-накрая се домогнат до безсмъртието. Безсмъртието! Да. Ето в това е смисълът на живота. И аз знам, че еди ден някоя от бъдещите цивилизации ще открие тайната на безсмъртието и вечния живот. А после? Какво може да се случи после? Дали малко преди финала няма да ни чака някоя прищявка на Създателя, изразена в поредния потоп, защото така или иначе толкова много безсмъртни все пак рано или късно ще станат заплаха не само за Вселената, а и за него?! Ние ще бъдем ли доволни един ден създадените от нас роботи да започнат да се месят в работите ни и дори да се опитват да ни станат господари? Не, нали! Тогава? Тогава не ни остава нищо друго освен да бъдем БОГОВЕ, такива, каквито ни е създал ТОЙ, по свой образ и подобие, каквото и да означава това! Човечеството е длъжно да се бори и заслужи своето безсмъртие каквато и цена да му поиска за това Бог! А като гледам звездите, си мисля, че навярно там някъде в безкрайния космос има разумни същества, като нас които са вечни и безсмъртни. Като нас ли казах!? Едва ли са като нас злобни, завистливи, кръвожадни и безмилостни. В едно обаче съм сигурен, че те не познават друго чувство освен любовта.”